Обожавам рекламите им!
Тази специално много.
:)
петък, 20 април 2007 г.
събота, 14 април 2007 г.
Велик е нашият бакшиш!
Той е прекрасен! Той е велик! Той е циганин!
Точно образа, който си представяш, когато чуеш "циганин бакшиш" - опулен, мръсен, х-кащ тип. А освен това е и дебел. И ме ОТВЛЕЧЕ!
Бях излязъл да се позабавлявам с приятели - петък е все пак, макар и 13-ти. Реших, че е време да се прибирам и отидох до университета да си харесам някой жълтур. На къде си бате - вика ми един. Ми до вкъщи - отговарям му. Екстра, качвай се! Сядам, аз, слагам си колана, всичко както си му е реда. Тръгваме и в главата ми изкънтява нещо несвързано, което мозъкът ми отказа да приеме.
- Моля!? - питам аз изтрезнял набързо
- Шест лева - изстреля дебелия
- К'ви шест лева бе, ти луд ли си? Този курс е тройка. Колкото покаже брояча - толкова!
- Аз вечер брояч не ползвам - каза и почти се нацупи - Шест лева и точка.
Поогледах купето, търсейки апрата и го намерих там долу, в нищото. Седи си най-спокойно и показва някаква нула.
- Спри - викам - ще катеря друг!
- Никъде няма да ходиш. Не знаеш, с кой си имаш работа. Ако слезеш ще те догоня и ще ти счупя зъбите!
Преглътнах на сухо и погледах с мъка такситата, покрай които минавахме.
- Не мога да ти дам шест лева. Нямам толкова.
- Пет? - попита с делова усмивка, лъхаща на нещо мъртво.
- Мне - отговорих му, поклащайки глава съчувствено. Почти ми дожаля.
- Четири и петдесет? - предположи, изпълнен с надежда след моментното униние.
Май не бях съвсем изтрезнял от първоначалния шок, защото много лесно пренебрегнах заплахата надвиснала над челюстта ми:
- Не може така! - отсякох и се заех да му обяснявам смисъла на всички прекрасни правила, които са измисли контролните органи. И за бакшиша му говорих - как зависи от неговото поведение и от качеството на услугата, като цяло (много съм чувствителен на тема отношенията изпълнител - клиент). И как не бих му дал повече от това, което показва брояча, заради поведението му. В случая това беше нула, затова се съгласих да му дам 3 кинта, колкото щеше да показва, и после по живо - по здраво.
Да, ама не! Всичко или нищо е неговата философия. На 50 метра от блока ми, тъпото парче обърна и тръгна обратно към университета. Не можело да му говоря така и затова сега ще се прибирам с друго такси. Няма такъв потрес! Тръгнах да слизам на едно кръстовище и копелето ме хвана, погледна ме с обезумял поглед и изсъска колко по-добре би било да седя мирен, за да не ми счупи краката.
Леле, помислих си, каква градация на идеите. Какво ли ще си избере за чупене следващия път?
Следващите 2-3 минути ми се губят. Май му обяснявах колко е тъп, по моя си пиянски начин (на трезва глава рядко съм толкова сладкодумен), а той ми обясняваше какво би направил с костите ми.
Стигнахме до университета, където ако не се беше появил нов балама за возене, едва ли щях да мога да пиша сега. Благодарих му за возенето, разменихме поздрави за майките си и си тръгнах.
Тези хора не минават ли психотест?
Защо не се упражнява по-сериозен контрол?
А ако бях по-тъп сега можеше центърът пак да е блокиран.
Не си е работа просто.
Точно образа, който си представяш, когато чуеш "циганин бакшиш" - опулен, мръсен, х-кащ тип. А освен това е и дебел. И ме ОТВЛЕЧЕ!
Бях излязъл да се позабавлявам с приятели - петък е все пак, макар и 13-ти. Реших, че е време да се прибирам и отидох до университета да си харесам някой жълтур. На къде си бате - вика ми един. Ми до вкъщи - отговарям му. Екстра, качвай се! Сядам, аз, слагам си колана, всичко както си му е реда. Тръгваме и в главата ми изкънтява нещо несвързано, което мозъкът ми отказа да приеме.
- Моля!? - питам аз изтрезнял набързо
- Шест лева - изстреля дебелия
- К'ви шест лева бе, ти луд ли си? Този курс е тройка. Колкото покаже брояча - толкова!
- Аз вечер брояч не ползвам - каза и почти се нацупи - Шест лева и точка.
Поогледах купето, търсейки апрата и го намерих там долу, в нищото. Седи си най-спокойно и показва някаква нула.
- Спри - викам - ще катеря друг!
- Никъде няма да ходиш. Не знаеш, с кой си имаш работа. Ако слезеш ще те догоня и ще ти счупя зъбите!
Преглътнах на сухо и погледах с мъка такситата, покрай които минавахме.
- Не мога да ти дам шест лева. Нямам толкова.
- Пет? - попита с делова усмивка, лъхаща на нещо мъртво.
- Мне - отговорих му, поклащайки глава съчувствено. Почти ми дожаля.
- Четири и петдесет? - предположи, изпълнен с надежда след моментното униние.
Май не бях съвсем изтрезнял от първоначалния шок, защото много лесно пренебрегнах заплахата надвиснала над челюстта ми:
- Не може така! - отсякох и се заех да му обяснявам смисъла на всички прекрасни правила, които са измисли контролните органи. И за бакшиша му говорих - как зависи от неговото поведение и от качеството на услугата, като цяло (много съм чувствителен на тема отношенията изпълнител - клиент). И как не бих му дал повече от това, което показва брояча, заради поведението му. В случая това беше нула, затова се съгласих да му дам 3 кинта, колкото щеше да показва, и после по живо - по здраво.
Да, ама не! Всичко или нищо е неговата философия. На 50 метра от блока ми, тъпото парче обърна и тръгна обратно към университета. Не можело да му говоря така и затова сега ще се прибирам с друго такси. Няма такъв потрес! Тръгнах да слизам на едно кръстовище и копелето ме хвана, погледна ме с обезумял поглед и изсъска колко по-добре би било да седя мирен, за да не ми счупи краката.
Леле, помислих си, каква градация на идеите. Какво ли ще си избере за чупене следващия път?
Следващите 2-3 минути ми се губят. Май му обяснявах колко е тъп, по моя си пиянски начин (на трезва глава рядко съм толкова сладкодумен), а той ми обясняваше какво би направил с костите ми.
Стигнахме до университета, където ако не се беше появил нов балама за возене, едва ли щях да мога да пиша сега. Благодарих му за возенето, разменихме поздрави за майките си и си тръгнах.
Тези хора не минават ли психотест?
Защо не се упражнява по-сериозен контрол?
А ако бях по-тъп сега можеше центърът пак да е блокиран.
Не си е работа просто.
Абонамент за:
Публикации (Atom)